Отчитане на разходите за провизии по направления на дейността
Провизиите са задължения, поети по силата на договорен или правен ангажимент. Макар и да не са нов отчетен обект, все още представляват известна трудност за практиката. Съгласно НСС и МСС провизиите са задължения, които се характеризират с несигурност относно времето или сумата за погасяването им. Наред с дългосрочните и краткосрочните задължения, провизите влизат в състава на пасивите на предприятието, защото реално съществуват към датата на баланса. Начисляването на прозивизии за покриване на бъдещи плащания води до отчитане на разход. Той следва да бъде отнесен по направления на дейността в зависимост от характера на провизираното задължение.
Счетоводното представяне на разходите за провизиране на задължения може да се извърши в две основни направления, а именно:
- По функции на дейността:
като преки разходи за производство на продукцията,
като разходи свързани с управлението на дейността,
като разходи свързани с реализацията на продукцията.
- Капитализирането им в отчетната стойност на дълготрайни активи.
Практиката предлага различни примери за вида и характера на провизиите за правни и конструктивни задължения. Оценката и отчитането им е регламентирана в СС 37, респ. МСС 37.
В българските предприятия най-често отчитаната провизия е провизията за неползвани отпуски.
Съгласно НСС 19 предприятията са задължени да отчетат предполагаемия разход за обезщентения за неползваните полагаеми платени отпуски на персонала. Характеристиките на тези задължения ги доближават до провизиите, тъй като това са задължения, които ще бъдат изплатени през някои от следващите отчетни периоди, без да е сигурно в кой точно. Неясен е и точният размер на задължението, тъй като е обвързан с размера на последното брутно трудово възнаграждение на работника или служителя преди ползването на отпуска. Тези разходи за провизии се оценяват на базата на договореното възнаграждение на персонала към момента. В зависимост от това в коя дейност е зает персонала, разходът за провизия за неползвани отпуски е подходящо да се включи в себестойността на продукцията или услугите или в разходите за спомагателна или административна дейност.
Друг вид провизия е задължението за поето гаранционно обслужване на продукцията или стоките.
В тези случаи разходите се свързват с управлението на продажбите и е по-удачно да бъдат отчетени като разходи за продажби. При подобно периодично повтарящо провизиране kа базата на минал опит се определя среден процент на разходи за гаранционно обслужване в общия размер на продажбите (в натурален измерител). Той се прилага относно обема на продажбите през текущия период.
В някои случаи провизиите за задължения не пораждат текущ разход за дейността, а представляват елемент на цената на придобиване на дълготраен актив.
Нормативна регламентация за подобно счетоводно третиране са съдържа в разпоредбите на СС 16 и МСС 16. Пример за капитализиране на разходите за провизии е сумата на разходите, които е необходимо да бъдат направени за демонтирането на сложни съоръжения. Тази сума следва да бъде включена в цената на придобиване на съоръжението, а не да се отчита в състава на разходите за дейността. Стойностната оценка на провизията в този случай е сегашната стойност на провизираното задължение. За дисконтиране на сумата на очакваните разходи за погасяване на задължението на падежа му може да се използва формулата:
Р пр = Р / (1+ х )n
където: х – норма на дисконтиране (дисконтов процент); n – брой години в периода на дисконтиране
Така получената настояща стойност на разходите за демонтаж ще се включи в отчетната стойност на актива чрез дебитиране на съответната сметка от гр. Дълготрайни материални активи и кредитране на с/ка Провизии за задължения, аналитична сметка Разходи за демонтаж.